Писмото

Прибирах се от работа уморена и вкисната, и съвсем автоматично и готова да продължа, пъхнах кутре в пощенската кутия. Имаше нещо. Спрях и я отворих, отдавна всичко важно следя в интернет и рядко получавам нещо, само някоя и друга сметка, и то обикновено, която вече съм платила. Но днес имаше плик, бял и чист, без адресат и подател. Такива работи по принцип на мен не ми се случват, ама нейсе...Прибрах се, помотах се, помотах се, сипах си една бира и го отворих , а и кво трябваше да направя в крайна сметка? А то вътре писмо, мило, симпатично, трогателно любовно писмо. Написано на ръка, без 4-ки и 6-ци, без емотикони. Писмо без подател. Тъжно и хубаво, а бе история, нечия. Извадих си нова бира и отново се зачетох. По-едно време, пия си и препрочитам, и мамка му - в главата ми нахлуват разни спомени. Ужас, не може толкава неща да съм забравила. И точно в този момент, "трас" вратата се отваря и в стаята нахлува Алекс. Изобщо не успявам да чуя какво ми каканиже на скороговорка, махам безпомощно ръка в знак на съгласие и той слава богу се изстрелва от стаята. Мигьт обаче си е отишъл заедно със спомена, спомена за нещо и някого...и всъщност какво искаше моя буен, нетактичен  и подсмърчащ син?  Ставам и на бегом обикалям стаите. Знам си, че него вече го няма. Нали току-що му отмених наказанието и той е изхвърчал на купон.  Отново се връщам в хола, отварям си още една бира. В крайна сметка, имам достатъчно време да намеря къде, моето изобретателно и нагло хлапе е скрило стария ми опърпан, кой знае от къде изровен, ученически дневник.